…Нищо не може да бъде грабнато, унищожено или изгорено, освен по символичен начин, както се казва, in absentia, in absentia.”
Жак Лакан
Преодоляването на травмата отнема години, дори десетилетия, особено травмата на поколението.
Ужасяващата история на Белене – място на насилие, несправедливост и страдание. Място, където онези, които ценят свободата и изразяването, са били заключени и репресирани. Защото Белене все още стои в колективната памет като изоставена територия на призраци, напомняща ни за една неописуема история.
Но ако човек постоянно търси подслон срещу срама и травмата, този пулс в сърцевината на такива исторически места, той само им дава силата да продължат ужасяващото им повторение. Ето защо човек трябва да се опита да се изправи срещу травмата.
И това е задача да събудим потенциала на едно място, на един спомен. Подновяване на енергия и динамика, която травмата се опитва да попречи на тяхната изразителна сила. Или казано с други думи, нечие задължение към места с такова мрачно присъствие се крие в акта на положителна трансформация, тоест създаването на жилище, на мирно жилище, където съществото може да извади отново естествената си творческа красота. А необятната дива природа на Белене, неговият пищен пейзаж са отворени именно за такова начинание. И така, това, от което се нуждае такова място, за да се превърне в жилище, е отдадеността и грижата за околната среда, за присъщите й регенеративни способности. Именно чрез грижа и отдаденост травматичното минало на насилието може да се превърне в нещо друго, нещо способно да излекува и облекчи екзистенциалните рани на човека.
И тъй като Битието е постоянен източник на страхопочитание и чудо, щедрата природна среда на Белене се оказва идеалното жилище за пчелите и техния сладък дар от мед. Не само това, но медът също е перфектен пример за комбинираните усилия, синергията на човека и пчелата, които могат да превърнат едно пространство в нещо специално, нещо, което може да лекува. Защото лечебните свойства на сладкия нектар са нещо, което се пази от векове от почти всяка известна култура. Ето защо медът е не само естествено възлияние, дадено ни от съхранената природа на Белене, той е и мощен символ на трудолюбивия дълг на човека да превърне едно тревожно минало в смислен хоризонт на надежда.
И така, създаването на мед, посвещението в производството и събирането на сладкия нектар; изграждането на специална връзка и повторното свързване на човека и природата, които се събират, за да формират свещено усилие за заздравяване на рана, която, макар и не напълно излекувана, може да бъде превърната в жилище на естествена красота и визия.