...Нищо не може да бъде схванато, унищожено или изгорено, освен по символичен начин, както се казва, in effigy, in absentia."
- Жак Лакан
Преодоляването на травмата отнема години, дори десетилетия, особено на травмата на поколенията.
Ужасяващата история на Белене - място на насилие, несправедливост и страдание. Място, където тези, които ценят свободата и изразяването на мнение, са заключени и репресирани. Защото Белене все още витае в колективната памет като изоставена територия на призраци, напомнящи ни за една неописуема история.
Но ако постоянно търсим убежище срещу срама и травмата, които пулсират в сърцевината на такива исторически места, само им даваме сила да продължат да се повтарят. Ето защо човек трябва да се опита да се изправи срещу травмата.
И това е задача за събуждане на потенциала на едно място, на един спомен. Обновяване на енергията и динамиката, която травмата се опитва да забрани тяхната изразителна сила. Или казано с други думи, дългът на човека към местата с такова мрачно присъствие се състои в акта на положителна трансформация, т.е. в създаването на жилище, на мирна обител, където битието може отново да разкрие естествената си творческа красота. А необятната дива природа на Белене, неговият разкошен пейзаж са отворени именно за такова начинание. Така че това, от което се нуждае едно такова място, за да се превърне в жилище, е отдадеността и грижата на човека за околната среда, за нейните иманентни регенеративни способности. Именно чрез грижата и предаността травматичното минало на насилието може да се превърне в нещо друго, нещо, което е способно да излекува и подобри екзистенциалните рани на човека.
И тъй като битието е постоянен източник на възхищение и удивление, щедрата природна среда на Белене се оказва идеалното място за пчелите и техния сладък дар - меда. Не само това, но медът е и идеален пример за обединените усилия, синергията на човека и пчелата, които могат да превърнат едно пространство в нещо специално, нещо, което може да лекува. Защото лечебните свойства на сладкия нектар са нещо, което се цени от векове от почти всяка позната култура. Ето защо медът е не само естествена отмора, дадена ни от съхранената природа на Белене, той е и мощен символ на трудовия дълг на човека в превръщането на едно смутно минало в смислен хоризонт на надеждата.
Така създаването на меда, отдадеността при приготвянето и събирането на сладкия нектар; изграждането на специална връзка и повторното свързване на човека и природата, които се обединяват в свещено усилие за заздравяване на раната, която, макар и не напълно излекувана, може да се превърне в жилище на природна красота и визия.